Произходът на играта тенис може да бъде проследен до древната гръцка игра сфаиристике (на гр. Σφαιριστική). Британецът майор Уолтър Уингфийлд взел назаем името на гръцката игра, когато търсил име на творението си, патентовано на 23 февруари 1874. По-късно, по препоръката на бъдещия британски министър-председател Артър Балфър, Уингфийлд решил името на спорта да бъде „тенис на трева“, друг от патентованите варианти.

Има две различни истории, разказващи за момента на създаването на играта. През 1856 г. адвокатът Алекс Райдън заедно с приятеля си Жоао Батишта Перейра, португалски търговец, изиграли демонстративно игра на име „пелота“, базирана на испанска игра с топка. Мачът бил изигран в Еджбастън, Англия. През 1872 г. двамата се преместили да живеят от Бирмингам в Лиймингтън Спа, където продължили да играят играта заедно с двама доктори от местния рехабилитационен център. През 1874 г. те основали Тенис Клуб Лиймингтън (Leamington Tennis Club), поставяйки основите и на настоящите тенис правила.

Другата история разказва как майор Уолтър Уингфийлд създал подобна игра, за да забавлява гостите си по време на градинските партите, провеждани в имението му в Нантклайд, Уелс.. Неговата игра е базирана на старата френска игра реа̀л тенѝс (кралски тенис), играна на закрито.

Според тенис историците, днешната тенис теминология също произлиза от този период, тъй като Уингфийлд е взаимствал както името, така и голяма част от термините, използвани в кралския тенис. Голяма част от тях произхождат от френски език:

Тенис идва от френската дума tenez, повелително наклонение на глагола tenir – държа. В играта кралски тенис сервиращият играч е трябвало да извика „Тенис!“ преди да изпълни сервиса (което означава „Ще сервирам!“)

Ракета идва от франската думата raquette, която пък произхожда от арабската rakhat – длан на ръката.

Дюс (deuce – равенство) идва от à deux le jeu, което изначава „играта е за двамата“ (когато двамата състезатели имат еднакъв резултат)

Трупането на точки в един тенис гейм – 15, 30, 40 – произлиза от първоначалния начин на отбелязване на резултата – чрез четвъртите на часовника. Като за благозвучие при произнасянето на резултата на френски език, третата четвърт от 45 е съкратена на.